Words of Wisdom Vol.2 (In Bulgarian!)

Recently, I got a comment on one of my blog posts that the level of my English is terrible. To be honest, the comment went something like that "Oh, God, this is some bad English." Of course, it is. What do you expect from an Eastern European like me, who has studied only 3 years in the UK (in bad English, OMG!) and who is now studying in France (in the same bad English!). I cannot go on with the difficulties I have with this terrible language, called English. I have to memorize all of my lectures without knowing what they are about. I don't have any friends because they all speak this terrible language (English is it?) and I simply cannot memorize the words needed in social conversations. I don't read in English (ok, I don't understand it) and I write in this blog thanks to the generous help of Google translate (God bless it!)

So now, since I don't know English at all, I am going to post a blog in Bulgarian. I am sorry for all of my English speaking readers (if there are such since obviously I don't speak their language!).

Now to the serious part. The second part of Words of Wisdom (i.e memorable quotes I have written down) comes in Bulgarian because I do mostly read novels in Bulgarian. Hence, most of the quotes I love, are indeed in my mother language. Yes, I know I can go through the fuss of translating them but that ruins the whole point of it. I picked them up exactly because I liked the way they sounded in Bulgarian. So if you are not a Bulgarian, you better close this window now because I promise you, there is no way you can understand what I am talking about (with the slight exception of you being a Russian or a Serbian with an extensive knowledge of the Cyrillic alphabet).

"Това е бедата на хората, които винаги казват истината. Смятат, че и другите са като тях."
"Ловецът на хвърчила" - Халед Хосейни

"Как безупречна изглеждаше любовта, а след туй дойдоха белите."
"Ловецът на хвърчила" - Халед Хосейни

"Тя каза: Толкова се страхувам.
-Защо? - попитах аз, а тя отговори: Защото съм толкова безгранично щастлива, доктор Раоул. Плаши ме това щастие.
Пак я попитах защо и тя рече: Позволяват ти да бъдеш толкова щастлив само ако се канят да ти отнемат нещо."
"Ловецът на хвърчила" - Халед Хосейни

"Вие сте прекалено нещастна, за да бъдете хубава"
"Биография на глада" - Амели Нотомб

"Оставете любовта на мира. Използвате я за оправдание, за защита, за мотивация, за всичко. Любовта това, любовта онова. Поредната масова психоза. Бедно и не на място ми звучи думата "любов" на всяка крачка. Любовни подбуди - чисти и неегоистични? Хайде стига толкова. Любовта не е чаршаф да я постилате всеки ден с повод и без повод. Когато ми кажеш, че го правиш от любов, чувам нищото."

"...тази млада жена, която толкова дълго е страдала мълчаливо, тази добра жена, която отказва да повярва, че е добра, защото само добрите се съмняват в добротата си и това повече от всичко ги прави добри. Защото лошите, те си знаят, че са лоши, докато добрите не знаят нищо подобно. Те цял живот прощават на другите, но не могат да простят на себе си."
"Мъж на тъмно" - Пол Остър

"Но не трябва да обичаме така пестеливо и набързо сякаш от страх, че после можем да обикнем по-силно."
"Доктор Живаго" - Борис Пастернак

"Да се "вселиш" в едо момиче така че изцяло да го завладееш е изкуство, а да се "изселиш" от него - шедьовър. Последното обаче до голяма степен зависи от първото."
"Дневник на прелъстителя" - Сьорен Киркегор

"Мисленете, казва един мой приятел, мисленето е нещо много трудно и не може всеки да дилетанства в него както си иска. Той никога не би седнал да изсвири соната за фортепиано, защото не може. Ала всеки смята, че може да мисли и се хвърля да мисли безспир."

"-Закъсали сте. Мисля, че Ви се е появила душа.
-Това е много опасно.
-Неизлечимо."
"Ние" - Евгени Замятин

"Откакто се помня умирам от глад. Произлизам от заможна среда, вкъщи никога не е липсвало нищо. Това ме навежда на мисълта, че моят глад е специфичен - той е социално необясним. Нека уточня също, че гладът ми трябва да се разбира в широк смисъл - ако беше просто глад за храна, положението нямаше да е толкова сериозно. Впрочем съществува ли само глад за храна? Може ли стомашния глад да не е израз на един общ глад? Под глад разбирам ужасяващата нужда от нещо, изптивана от цялото същество, мъчителното усещане за вакуум, стремежът не толкова към утопичната насита, колкото към простата реалност - там където няма нищо, да се появи нещо.
"Биография на глада" - Амели Нотомб

"Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят."

"Имах чувството, че хората идват и си отиват, раждат се и умират, но книгите са вечни. И като малък мечтаех да стана книга. Не писател - хората мряха като мухи и писателите не правеха изключение. Но не и книгите. Колкото и систематично да ги изтребваш, винаги има вероятност някой екземпляр да оцелее и да продължи да се наслаждава на живота от някоя лавица в ъгъла на забравена от Бога библиотека."

"История за любов и мрак" - Амос Оз

"Ние сме построили тази клетка наречена цивилизация, понеже имаме способността да мислим, а сега трябва да мислим понеже сме хванати в собствената си клетка."
"Пилето" - Уилям Уортън

"-Никога не съм се влюбвал. В това е моето нещастие."
-Аз пък никога не мога да остана влюбен, а това е по-страшно."
Фредерик Бегбеде

Thats all for now. I have many more, most of which are Erich Maria Remarque's. I feel, however, he deserves a separate post, simply because he is great.

The Loneliness of the Individual in the Collective Society - Doctor Zhivago and The Russian Revolution and Civil War

Boris Pasternak's Doctor Zhivago is an epic in the style of Dostoyevsky and Tolstoi. It encompasses a difficult and controversial moment in Russian history - the Russian revolution of the 1917 and the subsequent Russian Civil War - and most importantly how this period affects the individual. In the center of the story is Doctor Yury Zhivago - an orphan, whose father kills himself when he is just a boy. Yury grows up in a friendly family, where he meets his future wife-to-be, he starts a family, and he becomes a successful and respected doctor. However, he has the unfortunate chance of living in one of the most turbulent years in Russia.

In this period of changes it is of extreme importance to whom you are loyal - to the Red Army (the leftish pro-revolutionary groups) or to the White Army (the anti-bolshevik forces). Russia is devastated by war and fighting, blood and terror, torture and betrayal. People are starving, the son kills the father, the servant betrays his master, families are separated, children are left orphans. In this brutality the character of Yury Zhivago vividly stands out. Zhivago is sensitive, poetic, and idealistic. His principles contrast the brutality and the terror of the Russian uprisings. In his mind, Zhivago understands and supports the ideas of the Bolsheviks although he comes from the upper classes. Nevertheless, he condemns their methods of acting and eventually becomes disappointed with the whole ideology of marxism, which uses power, control, and coercion to artificially create a new world order.

Despite his will, Zhivago becomes embroiled in the war as a doctor in the Red Army. He spends several years apart from his family, fighting for a cause he doesn't believe in. He is not part of neither party - the Bolsheviks condemn him because he is royalty and the royals don't accept him because he fought (involuntarily) on the side of the communists. In his love life Zhivago is also bifurcated. Married to his child friend Tonia, his great love remains Lara. They meet numerous times in their early days, but eventually the war and the subsequent revolution glues them strongly together. One of the greatest love stories ever told, their life together is impossible in the new world order. Zhivago is not accepted by neither political party and Lara is also persecuted because of her husband, the infamous fearsome Red Army general, who later is considered to be a traitor to the communist idea.

In this unstable political situation individual choice and thought are suppressed, loneliness is common, and control over one's personal life is impossible. Zhivago and Lara's husband are both in love with the same woman and they long for a stable and secure family life. Unfortunately, they are embroiled in a civil war, which ideas soon become corrupted and misguided. Pasternak's epic novel is about the honorable Russian man faced with impossible choices, which contradict his ethics and beliefs. In such a situation even the sensible Zhivago is forced to kill other people, to abandon his family, and to even leave Lara behind. This is a period of great suffering, of personal sacrifices, and of unbearable terror. A novel that must be read not only because of Pasternak's unmistakable talent to depict the conflicts in the human mind, the suffering of doing something that largely contradicts your personal ethical norms, and the great love between two souls, but also because it questions the validity of the communist revolution. At first it was a struggle for social equality and justice. Politically, this became a perverse struggle for power and control over the body, mind, and soul.